Контакт

Рециклирането на отпадъците по региони в ЮАР

Данни за рециклирането по региони в ЮАР показват големи разлики между деветте провинции. Най-широката сравнима национална серия за 2022 г. отчита 41,68 млн. тона общински твърди отпадъци, от които 11,47 млн. тона са рециклирани, а останалите 30,21 млн. тона са депонирани.

Резултатът от 27,5% рециклиране е напредък, но депонирането продължава да бъде основният начин за обезвреждане на отпадъците. За разбиране на регионалните различия е важно да се разглеждат не само процентите, но и обхватът на събиране, инфраструктурата, качеството на данните и ролята на неформалните рециклъри.

Националният резултат за 2022 г.

Според изследването на Статистическото бюро на ЮАР общините са генерирали общо 41,68 млн. тона твърди отпадъци през 2022 г. Това означава приблизително 700 кг отпадъци на жител, като изчислението служи като ориентир, а не като измерване на индивидуалното потребление.

От общия обем 11,47 млн. тона са насочени към рециклиране. Останалите 30,21 млн. тона, или 72,5%, са депонирани. Следователно за всеки тон преработен отпадък се падат малко повече от два и половина тона, оставени в сметищата.

Националният процент не разкрива еднаквата ситуация в градовете, селските райони и провинциите с голямо разстояние между населените пунктове. Той обхваща предимно отпадъците, събирани и отчитани от общинските служби, докато част от дейността на неформалните рециклъри и обработката на специфични потокове остават извън обхвата.

Защо процентите се различават

Обхватът на събиране е един от основните фактори. В гъсто заселените градски общини събирането на household и търговски отпадъци обикновено е по-редовно, докато в разрелени селски територии част от отпадъците може да остане неподходящо обработена или изобщо да не бъде събрана.

Икономиката на отпадъците също има значение. Колкото по-ниски са таксите за депониране, толкова по-слаб е финансовият стимул за разделяне и преработка. Наличието на центрове за сортиране, компостиране и преработка, както и достатъчният капацитет за приемане на материалите, определят дали рециклирането ще бъде устойчиво.

Третият фактор е качеството на отпадъка. Смесването на пластмаси, хартия и стъкло увеличава разходите за сортиране и може да направи икономически неизгодна преработката им. Затова процентът на рециклиране зависи не само от желанието на жителите, но и от организацията на услугата и от контрола върху разделното събиране.

Западният Кейп и Гаутенг се движат различно

Западната провинция Кейп обикновено се представя с най-висок регионален резултат, като много от докладите поставят дела на рециклиране или отклоняване близо до 40%. Програмите за разделяне на отпадъците, центровете за преработка и работата с органичните фракции помагат на общините от Кейп Таун и другите градове да намаляват обема, изпращан към депа.

Гаутенг се намира вторен по общ дял на рециклиране, с ориентир около 25% в повечето сравнителни отчети. Johannesburg, Претория и Цване разполагат с големи програми за отделно събиране и преработка, но високото количество произведени отпадъци и различното качество на услугата в отделните райони създават значителни вътрешни вариации.

Двата региона имат сходен дял на депониране, но различни подходи. Кейп използва по-силно организацията на разделното събиране и преработката на органични отпадъци, докато Гаутенг разчита в по-голяма степен на обемните програми и икономически механизми в големите градски центрове. Общият процент не разкрива тези различия.

Източният бряг и вътрешните провинции

КваЗулу-Натал се движи в долната и средната част на процентите за рециклиране, а показателите варират според отчетния период и метода на изчисление. Голямата част от отпадъците в провинцията се събира от общините около Дърбан, но разпръснатото население и дългите разстояния до преработвателните съоръжения затрудняват изграждането на единна система.

В Източната провинция, Свободната държава, Мпумаланга, Северния Кейп, Лимпопо и Северозапад най-често се отчитат резултати под 15%. Причината не е само в липсата на желание за рециклиране. По-ниската гъстота на населението увеличава разходите за събиране, а недостигът на инфраструктура затруднява транспортирането на сортираните материали.

По-ниският процент също не означава автоматично по-слабо управление. В някои райони депонирането остава основен канал, защото значителна част от отпадъците изобщо не попада в официалната система за събиране. Общините с по-висок процент трябва да проверяват дали той отразява реална преработка, а не просто преместване на проблема от едно депо към друго.

Градските общини и ежедневните участници

Жителите са ключов участник, но отговорността не може да бъде прехвърлена изцяло върху тях. Общините осигуряват контейнери, графици, центрове за предаване и безопасна обработка. Без реална инфраструктура дори добре разделените отпадъци в домовете могат да се смесят при транспортиране.

Неформалните рециклъри също имат важна роля. Те събират и продават метали, пластмаси, хартия и други материали, като предотвратяват част от замърсяването на депата. В същевременно тяхната дейност може да не бъде отчетена изцяло в общинските показатели. По-доброто им интегриране чрез разрешителни, договорни отношения и безопасни работни условия може да повиши измеримия резултат.

Полезна практика е разделянето в източника на хартия, пластмаси, стъкло и органични отпадъци. Чистите материали се обработват по-лесно и с по-малко загуби. Центровете за предаване и организираните пунктове за бавно движение също помагат, когато жителите нямат място или възможност за пълно разделяне на потока.

Данни и ориентири за сравнение

Националните числа дават ясна начална точка, а регионалните ориентири помагат да се оцени разликата между провинциите. Важно е да се използват с еднаквата дефиниция и да не се представят като напълно синхронизирана класация.

Регионалните проценти зависят от това дали включват само рециклиране или и друго отклоняване, включително компостиране и оползотворяване на енергия. Те могат да се различават и поради начина на отчитане на неформалната преработка. Освен това провинционният резултат е повлиян от обема на отпадъците и може да прикрие големи разлики между отделните общини.

Устойчивият резултат изисква промяна на системата

Общините могат да увеличат дела на рециклиране чрез универсално разделно събиране, повече центрове за сортиране и преработка, компостиране на органичните отпадъци и по-силни такси за депониране. Важен е и контролът на качеството, защото замърсените партиди често се насочват обратно към депата.

По-ясните публични данни биха улеснили сравнението между общините. Полезен формат е отделно да се публикуват генерираните количества, рециклираното, депонираното и органичното, както и методът на изчисление. Подобна прозрачност позволява на жителите, бизнеса и местните власти да сравняват реалните резултати.

Отделното събиране у дома остава първата стъпка, но то трябва да е подкрепено от надеждна услуга. По-последователното използване на рециклирани материали в държавните и общинските поръчки също може да създаде търсене и да подкрепи местната преработвателна индустрия.

Разгледайте визуализацията на Graphics24, сравнете данните за рециклирането по региони и споделете резултатите с общините, които могат да превърнат разделното събиране в ежедневна практика.