Контакт

Водната криза в Кейптаун: колко е намаляло потреблението

През 2018 г. Кейптаун се доближи до момент, в който питейната вода за домакинствата и бизнеса можеше да бъде ограничена според предварително обявен график. Засушаването, ниските нива на язовирите и постоянното нарастване на града превърнаха разхода на вода в въпрос за сигурността на цял град. Жителите получиха дневни норми, по-строги тарифи и списък с действия, които изглеждаха дребни, но имаха общ ефект.

Краткият отговор е приблизително 30–40% по-малко вода спрямо средното ниво на 2018 г. в по-късните отчетни периоди. В най-строгия период на ограниченията спадът на потреблението на един жител достигна около 40–50% спрямо предкризивното ниво. Това е различен процент от спадът в общия обем, защото Кейптаун продължи да се заселва, а част от намалението дойде от по-слабите течове и по-ефективното управление на мрежата.

Затова едно число без дата и база за сравнение може да подведе. Най-точният начин да се оцени кризата е да се гледат дневното потребление, потреблението на жител, загубите във водопровода и тенденцията след отпадането на ограниченията. Градските отчети дават именно тази многослойна картина, а не разказ за една необратима промяна.

Защо Кейптаун стигна до границата на ограниченията

Кейптаун разчита основно на зимни дъждове, които пълнят язовирите край града. Между 2015 и 2017 г. количеството на валежните се оказа приблизително на една трета под дългосрочната норма. Заедно с високите температури и забавеното изливане на дъждовна вода, това доведе до необичайно бърз спад в запасите от питейна вода.

Заедно с drought-а растеше и потреблението. Градът привличаше нови жители, разширяваше жилищните квартали и увеличаваше търговията и туризма. Натискът върху мрежата се усилваше от загубите по стари и повредени тръби, както и от неравномерното разпределение на налягането в отделни райони.

Първите ограничения бяха насочени към намаляване на изтичането и използването на вода преди по-строгите правила за домакинствата. Налягането в мрежата беше изравнено, а течовете се откриваха с по-чувствително оборудване. Това показва, че кризата засяга не единствено навиците на жителите, но и начина, по който градската система управлява всеки литър.

От рекордно търсене до контролирано намаляване

В началото на 2018 г. дневното търсене на вода достигна рекордно ниво от приблизително 1,2 милиарда литра. Средната за година стойност беше вече под 900 млн. литра, но при горещо време и висока температура разликата между сутрешния и вечерния пик можеше да надхвърли 100 млн. литра. Запасите в язовирите намаляваха, а прогнозата сочеше към ден, в който ограниченията за питейна вода щяха да станат неизбежни.

Ответът на града включваше последователни етапи с по-ниски норми, забрани за поливане и други външни разходи, както и такси, насърчаващи икономия. На по-строгия етап жителите в много райони получиха ориентир между 50 и 100 литра на човек на ден. Предприемачите също бяха задължени да ограничат употребата, а нарушенията се отразяваха върху сметките.

Към 2020 г. средното дневно потребление беше слязло до около 516 млн. литра. Това беше под прага, при който се планираше прекъсване на водоснабдяването за някои райони. Градът избегна същия сценарий през най-критичния период, но намалението се дължеше на комбинация от строги правила, инвестиции в мрежата, по-студено време и реална промяна в поведението.

Колко е намаляло потреблението от 2018 г.

Спрямо средното за 2018 г. дневното потребление през 2020–2022 г. беше с около 30–40% по-ниско. По-ниският процент за отделния жител е близък до 40%, когато се отчете и по-нататъшното нарастване на населението. Това означава, че градът е използвал значително по-малко вода, отколкото предполагаха старите норми за домакинство.

В най-строгия период средното потребление на жител се доближи до 115–120 литра на ден. Спрямо предкризивното ниво това е спад с около 40–50%. Разликата е особено забележима в районите, където по-рано често се използваха по две или повече пъти дневно за напояване, измиване на коли и други дейности.

След отпадането на най-строгите ограничения дневното потребление се стабилизира в широкия диапазон от 500–600 млн. литра. Това е приблизително 30–40% под средното за кризисната 2018 г. и около 40% под предкризивните стойности на потреблението на жител. Спадът не е изчезнал, макар част от спешните мерки вече да не се прилагат.

Как се четат показателите на града

Администрацията на Кейптаун публикува годишни отчети с данни за водоснабдяването, канализацията, течовете, ограниченията и потреблението по сектори. Най-полезен за сравнение е показателят за литри на жител на ден, защото отчита промяната в броя на хората, обслужвани от общинската мрежа.

Общият обем и потреблението на жител не бива да се смесват. Намаляването на общия обем може да се дължи на по-малко хора или на по-слабото използване на търговски обекти, докато спадът на стойността на жител показва по-реално промяната в навиците и ефективността. Загубите в мрежата също се показват отделно, защото намаляват достъпния ресурс, без да са пряко решение на потребителя.

Графиките трябва да сравняват еднакви показатели за еднакви периоди. Средното за цяла година, максимумът в сух сезон и нормата за конкретен квартал разказват различни истории. Най-ясната картина се получава при поставяне на 2018 г., строгия период от 2020 г. и по-късните отчети върху една времева скала.

Промени в бита, града и бизнеса

Ограниченията промениха ежедневните навици. Поливането на градини с питейна вода намаля, басейните се изпълниха по-рядко, а автоматичните системи за измиване на коли бяха ограничавани или изключвани. Много домакинства започнаха да събират дъждовна вода, да използват вода от вара за по-чисти операции и да ремонтират течове, които преди са били приети за незначителни.

Това промени и начина на работа на малък и среден бизнес. Ресторанти, хотели, градински центрове и прачелни трябваше да планират по-прецизно измиване, охлаждане и почистване. За вдъхновение при управлението на водата в кухненски и ресторантни условия е полезен и ресурсът кулинарни практики. Подобни мерки имаха значение не само за сметките, но и за устойчивостта на цели вериги за доставка.

Кризата изяви и неравенствата. Някои социални жилища, малки наемни жилища и предприятия нямаха средства или техническа възможност да направят същите инвестиции. По-високите сметки и неравномерното водоснабдяване в отделни райони също имаха различно въздействие. Затова успехът на икономията трябва да се оценява и по справедливостта на разпределението.

Препоръки за устойчиво водопотребление

Най-трайният резултат идва от комбинация между публични инвестиции и промяна в ежедневните решения. Ремонтът на водопроводната мрежа, по-точното измерване и използването на третирани води за подходящи процеси намаляват натоварването, без да разчитат само на самодисциплина.

Водоспестяващите практики трябва да са ясни, измерими и приложими за различни групи. Приоритет имат мерките, които работят при сухо време, ограничено водоснабдяване или високи разходи за сметките:

Дейностите по повторна употреба и пречистване следва да се разширяват, но първо трябва да се изясни какво качество вода е необходимо за всяка конкретна задача. По-слабите programи за популяризиране на икономията имат малък ефект, ако не са придружени от надеждни сметки, обратна връзка и техническа подкрепа.

Какво да следим и предприемем сега

Следващият етап не изисква връщане към старите норми, а по-ясно управление на по-ниското потребление. Климатичните промени, растящото население и несигурните валежи означават, че разполага с 500–600 млн. литра дневно трябва да се разглежда като работна система, а не като временен запас.

Следете инфографиките на Graphics24 за нови данни за разхода, течовете и ефекта от ограниченията и споделете резултата с онези, които могат да намалят използването на вода без да влошат качеството на живота си.