Контакт

Разходите за отбрана на ЮАР през годините

Бюджетът за отбрана на Южна Африка често изглежда голям в номинално изражение, но картината се променя, когато се отчетат инфлацията, курсът на ранда и размерът на икономиката. Военните разходи на страната се движат около 1% от брутния вътрешен продукт, далеч под целта от 2%, заложена в редица стратегически документи. Това поставя Южноафриканските национални отбранителни сили, или SANDF, под постоянен финансов натиск.

Парите се разпределят между сухопътните войски, военновъздушните сили, флота, военното здравеопазване, логистиката, администрацията и граничните операции. Значителна част от средствата отива за заплати и социални разходи, което оставя по-малко възможности за ремонт, модернизация и закупуване на нова техника.

Годишните суми трябва да се четат като бюджетни оценки за финансовата година, която в ЮАР започва през април и завършва през март. Така например бюджетът за 2024/25 обхваща периода от април 2024 до март 2025. Разликата между одобрена сума, реално изхарчени средства и допълнително финансиране може да бъде значителна.

Южна Африка наследи сложна и скъпа военна система, изградена около техника, придобита основно в края на 90-те и началото на новия век. Изтребителите Gripen, учебно-бойните самолети Hawk, хеликоптерите Rooivalk, фрегатите и подводниците изискват постоянна поддръжка. Когато бюджетът не расте с темпа на нуждите, готовността на армията постепенно намалява.

Как се променя военният бюджет

В номинално изражение бюджетът на Министерството на отбраната се увеличава умерено през последните години. Около 2019/20 г. той е приблизително 50 млрд. ранда, а през 2020/21 г. достига малко над 52 млрд. ранда. През 2021/22 г. сумата остава близка до това равнище, преди да се повиши до приблизително 54–55 млрд. ранда през 2022/23 г.

За 2023/24 г. бюджетната рамка е около 55–57 млрд. ранда, а за 2024/25 г. гласуваната сума е приблизително 56,8 млрд. ранда. Средносрочните разчети предвиждат постепенно увеличение през следващите години, но то не означава автоматично по-голям реален ресурс. При инфлация, поскъпване на горивата и отслабване на ранда спрямо долара военното министерство може да купи по-малко техника и услуги.

Най-видимият спад се наблюдава в реалните разходи на човек от населението и като дял от БВП. Икономиката на страната расте по-бързо от военния бюджет в определени периоди, а след това следват фискални съкращения. Затова номиналното увеличение между две бюджетни години може да прикрива реално свиване на отбранителните способности.

Пандемията от COVID-19 допълнително промени приоритетите. SANDF беше използвана за контрол на ограниченията, логистика и подпомагане на цивилните институции, но същевременно планирани ремонти и инвестиции бяха отложени. След пандемията разходите за гориво, резервни части и поддръжка на базите се повишиха, без съответно увеличение на бюджета.

Къде отиват парите

Най-големият разходен блок обикновено е възнаграждението на персонала. Заплати, пенсионни права, медицинско обслужване и други разходи за служителите могат да заемат повече от половината от бюджета на отбраната. Това е резултат от структура с голям брой военнослужещи и цивилни служители, както и от ограниченията върху съкращенията в публичния сектор.

Разходите за персонал осигуряват стабилност на армията, но намаляват средствата за оперативна готовност. Когато твърде голяма част от бюджета е фиксирана, министерството трудно може да увеличи летателните часове, морските патрули или запасите от боеприпаси. В краткосрочен план заплатите са предвидими, докато ремонтът на двигател, радар или кораб може да стане значително по-скъп заради валутния курс.

Вторият голям компонент са текущите разходи: гориво, храна, облекло, комуникации, транспорт, охрана на бази и поддръжка на инфраструктурата. Тук попадат и разходите за медицинска помощ, обучение и командировки. Тези пера не са толкова видими, колкото покупката на нов самолет, но определят дали съществуващата техника реално може да бъде използвана.

Капиталовите разходи са средствата за модернизация и придобиване на дълготрайни активи. В тази категория влизат ремонти и обновяване на самолети, кораби, бронирани машини, системи за наблюдение и комуникационно оборудване. Тя обаче често е първата, която се свива при бюджетни ограничения, защото политическата цена на отложена инвестиция е по-ниска от тази на намалени заплати или социални плащания.

Армия, авиация и флот

Сухопътните войски получават най-голямо практическо натоварване. Те охраняват границите, подкрепят полицията при извънредни ситуации и участват в регионални мисии. Граничното наблюдение изисква патрулни превозни средства, хеликоптери, комуникационно оборудване и постоянна логистика, особено по дългите граници с Мозамбик, Зимбабве, Ботсвана, Намибия, Лесото и Есватини.

Военновъздушните сили имат значителни разходи за поддръжка, защото флотът им е технологично сложен и до голяма степен остарява. Южна Африка разполага с ограничен брой изтребители Gripen, учебно-бойни самолети Hawk, транспортни самолети и хеликоптери Rooivalk и Oryx. Техническата готовност зависи от наличието на резервни части, договори с производители и квалифицирани инженери.

Флотът също изисква непрекъснати инвестиции. Фрегатите и подводниците са скъпи за експлоатация, дори когато не участват в бойни действия. Морската сигурност обхваща патрулиране срещу незаконен риболов, контрабанда и пиратство, както и контрол върху голямата изключителна икономическа зона на страната. Кораб, който стои в базата заради липса на ремонтен бюджет, не изпълнява тази функция.

Част от средствата преминава през Armscor, държавната агенция за придобиване и управление на отбранителни системи. Южна Африка има и местна индустриална база, включително компании като Denel, но финансовите проблеми и ограничените поръчки затрудняват производството. Така държавата се оказва в трудна позиция: трябва да поддържа национален капацитет, но няма достатъчно средства за големи серийни договори.

Граници и международни мисии

Една от най-видимите функции на SANDF е операцията по охрана на границите, известна като Operation Corona. Военнослужещите патрулират райони, в които полицията и цивилните агенции не разполагат с достатъчно персонал или транспорт. Разходите включват надбавки, гориво, поддръжка на автомобили, временни бази и въздушно наблюдение.

През последните години армията участва и в мисии на Южноафриканската общност за развитие. Най-значимият пример беше ангажиментът в северен Мозамбик в рамките на мисията SAMIM, насочена срещу въоръжени групировки в провинция Кабо Делгадо. Разполагането на войници извън страната увеличава нуждата от транспорт, медицинска евакуация, боеприпаси, ротация на личния състав и компенсации.

Тези операции могат да променят годишната картина на разходите. Дори когато основният бюджет остава почти непроменен, допълнителните задачи износват техника и ускоряват ремонтите. Разходите често се разпределят между Министерството на отбраната, извънредни бюджетни механизми и други държавни структури, което затруднява прякото сравнение между отделните години.

Участието в регионалната сигурност носи дипломатически ползи, но поставя въпроса за приоритетите. Ако едни и същи подразделения едновременно пазят границата, участват в международна мисия и подпомагат полицията вътре в страната, ресурсът за обучение и възстановяване се разпределя между твърде много задачи. Това обяснява защо бюджетът трябва да се оценява не само по размера си, а и по броя на функциите, които трябва да изпълни.

Как да се сравняват годините

Сравнението на разходите за отбрана има смисъл само ако се използват няколко показателя едновременно. Номиналната сума показва колко ранда е предвидила държавата, но не показва покупателната способност. Делът от БВП показва приоритета на отбраната в икономиката, а разходът на глава от населението дава по-ясна представа за обществения мащаб.

Важно е да се разграничат бюджетът на Министерството на отбраната, средствата за военнослужещи ветерани и извънредните трансфери. Когато тези категории се смесят, може да се получи впечатление за по-голям военен ресурс, отколкото реално е достъпен за армията. Също така бюджетът за дадена година не е равен на действителното изпълнение.

При четене на графики и официални документи е полезно да се следят и оперативните показатели. Броят на летателните часове, наличните кораби, времето за реакция, броят на патрулите и състоянието на резервните части показват какво стои зад финансовите числа. Два последователни бюджета с близки стойности могат да доведат до напълно различна готовност, ако единият финансира основно заплати, а другият включва голям ремонтен договор.

Показатели за по-точна картина

Данните показват трайно напрежение между стратегическите цели и наличните средства. Южна Африка има амбиция да поддържа модерни военновъздушни и военноморски способности, да охранява границите си и да играе роля в регионалната сигурност. Финансовата реалност обаче принуждава правителството да избира между незабавна оперативна дейност и дългосрочна модернизация.

За гражданите най-важният въпрос не е само дали бюджетът расте, а какъв резултат се получава срещу всеки ранд. По-голяма прозрачност за договорите, ремонтите, персонала и международните операции би позволила по-точна оценка на ефективността. Следващите бюджетни години ще покажат дали увеличенията ще възстановят техническата готовност или ще покрият единствено нарастващите текущи разходи.

Следете Graphics24 за визуални сравнения на бюджета на ЮАР по години, дела на отбраната в икономиката и разпределението между персонал, операции и модернизация. Инфографиките правят промените в ранда, реалната покупателна способност и военната готовност по-лесни за проследяване.