Контакт

Авиационният трафик в Южна Африка след пандемията

Пандемията от COVID-19 остави трайна промяна в авиационния сектор на Южна Африка. Граничните ограничения, карантините и временното спиране на полетите свалиха международния поток до минимум, а разликите в правилата между страните допълнително усложниха регионалните маршрути. Оттогава обемите са се възстановили, но мрежата, ритмът и смесът от пътници вече изглеждат различно.

Връщането към показателите от 2019 г. е само част от картината. По-важни са новите честоти по вътрешните линии, промененото значение на Johannesburg и Cape Town, както и по-силната роля на каргото. За да се проследят промените, Южна Африка трябва да се разглежда като единен пазар, включващ пътищата към Botswana, Namibia, Zimbabwe, Zambia и Mozambique.

Промяна в мащаба и първите етапи на възстановяване

През 2020 г. отрасълът претърпя най-силния спад в историята на модерните полети. South African Airways прекрати дейността си през март 2020 г., други превозвачи намалиха честотите и екипажите, а летищата загубиха част от приходите си таксита, паркинг и търговски услуги. Световният ориентир на IATA за 2020 г. беше спад с около 60% в търсенето, а южноафриканският пазар беше засегнат още по-силно от зависимостта си от международните туристи.

Първият етап на възстановяване започна вътре в страната. През лятото на 2021 г. South African Airways възстанови domestic услугите си, а международните полети на компанията започнаха отново през януари 2022 г. Операторите с по-голяма частна мрежа насочиха наличните самолети към кратките вътрешни линии, където пътуванията по работа и срещи с родственици бяха с по-малко ограничения.

Към 2024 г. възстановяването на Южна Африка вече надминаваше предпандемийните равнини. Отчетите на националния департамент по туризъм показват около 8,9 млн международни туристи през 2024 г. срещу приблизително 8,5 млн през 2019 г., като близо три четвърти пристигат по въздух. Това потвърждава, че въздушният туризъм отново е централна част от икономиката на региона.

Вътрешният и международният поток се разминават

Вътрешният пазар се промени повече отколкото броя на пътниците. Маршрутите между Johannesburg, Cape Town, Durban и Gqeberha получиха по-високи честоти, а по-малките дестинации зависяха от това дали самолетът вписыва в дневния график на по-голям хъб. Някои второстепенни линии станаха по-редки, докато връзките с висок търговски и туристически поток бяха подсилени.

Международната мрежа се възстанови около Johannesburg, където OR Tambo остава основният хъб за полети в Европа, Близкия изток, Северна Америка и други части на Африка. Cape Town изгради по-силна позиция при някои европейски направления, особено в периоди на високо търсене. Пренасочването на част от пътуванията към Cape Town разтовари напрежението в OR Tambo и даде на региона по-голяма гъвкавост.

Регионалните връзки към Botswana, Namibia, Zimbabwe и Zambia се движеха с различен ритъм. Визовите процедури, цените на горивото, колебанията на местните валути и наличността на самолети останаха важни ограничения. Извън непосредствения пандемичен период кратък архив на региона дава по-широка представа за историческите връзки, докато конкретните показатели за полетите следва да се сверяват с отчетите на авиакомпаниите и летищата.

Пътници, товари и стопански пътувания

Структурата на пътническия поток се промени по-изразително от средните билети и общата численост. Почивките и посещенията при познати се възстановиха бързо, особено при европейските туристи и пътуващите от други африкански държави. Корпоративното пътуване се задържа на по-ниско ниво, защото видеоконференциите намалиха част от рутинните командировки. Това благоприятства авиакомпаниите с по-гъвкави тарифни предложения.

Каргото се превърна в устойчив източник на приходи. Специализирани самолети, charters и допълнителният капацитет в багажните отделения подпомагаха износа на минни суровини, храни, фармацевтични продукти и електроника. Обемите останаха над предпандемийните равнини, въпреки постепенното нормализиране на световните цени за превоз. Експресните услуги и електронната търговия засилиха ролята на Johannesburg и Cape Town като товарни възли.

Икономиката на превозвачите зависи силно от горивото, обменния курс и дисциплината в капацитета. По-ниските цени на билетите привличаха търсене, но рентабилността се определяше от разходите за наем, застраховане и поддръжка на самолетите. Повечето авиакомпании предпочитаха концентриране на честотите по натоварени линии пред по-широка, но слабо използвана мрежа.

Летища, хабове и регионални маршрути

OR Tambo продължи да концентрира най-големия обем полети и трансферни пътници, което създаваше натоварване по време на пиковите сезони. Capacity management, подобрението на сигнализацията и по-бързата обработка на багажа станаха важни за предотвратяване на дълги опашки. Ремонтите на пистите, системите за управление на въздушното движение и терминалните съоръжения определиха способността на летищата да приемат повече пътници.

Cape Town укрепи позицията си като алтернативен международен хъб и важна дестинация за туристическия трафик. King Shaka International Airport, както и летищата в Gqeberha и Kruger Mpumalanga, се развиваха с различна интензивност. За съседните държави Windhoek, Gaborone, Lusaka, Harare и Maputo бяха важни полетите към Johannesburg, Cape Town и други регионални хъбове, тъй като тези направления често обслужваха повече от една страна.

Снабдяването със самолети остана ограничение по-късно, отколкото търсенето. Забавянията на доставките на нови aircraft типове и очакването на дълги срокове за наем ограничиха възможността за едновременно разширяване на много направления. Мрежата се промени и заради избора между концентриран хъб модел и повече директни връзки между регионални градове, което променя начина, по който авиакомпаниите планират дългосрочния капацитет.

Показатели и сигнали за устойчиво възстановяване

Най-надеждният начин за оценка на възстановяването е свързването на обемите с качеството на услугата. За по-лесно сравняване на числата и графиките, тематичните визуални категории на Graphics24 могат да насочат към материалите по транспорт, бизнес и технологии. Полезен работен набор включва:

Първата група показва дали възстановяването е реално или само следствие от пикови периоди. Особено значение има връзката между капацитета и заетостта: повишен брой пътници при слабо запълнени самолети може да прикрива натиск върху цените и рентабилността.

Втората група разглежда условията, които определят дали трафикът може да се увеличава без нови шокове:

Тези сигнали са особено полезни при силна конкуренция между летищата. Летище с по-добра обработка и по-ниски такси може да привлече трафик, докато по-високите оперативни разходи принуждават авиакомпаниите да повишават билетите или да намаляват честотите.

Следващата фаза на възстановяване

Следващият етап вероятно ще се characterized by по-силно търсене при по-голяма променливост. Лекият туризъм и посещенията при познати остават основните двигатели, а бизнес пътуванията постепенно се връщат към предпандемийната им роля. Повечето маршрути вече са над загубените обеми, поради което конкуренцията за пътници и добри часове ще се изостри.

Устойчивостта изисква модернизация на летищата, по-ефективно управление на въздушното движение и по-ясни регионални правила. Превозвачите следва да използват по-екологични горива, да оптимизират разхода на самолетите и да предвиждат търсенето с по-голяма гъвкавост. Доброто планиране на приемането на пътници, багаж и карго е важно и за по-малките градове, които разчитат на регионални връзки.

Следете месечните отчети на летищата и авиакомпаниите, сравнявайте предлагането със заетостта по ключовите линии и използвайте инфографиките, за да откроявате промените преди да се превърнат в устойчиви тенденции.